Рокът и метълът отново показаха, че не са музейни жанрове, а жив организъм, който се променя, спори със себе си и оцелява въпреки всичко.
2025 беше година, в която рокът и метълът отново показаха, че не са музейни жанрове, а жив организъм, който се променя, спори със себе си и оцелява въпреки всичко. Докато част от музикалната индустрия продължаваше да гони алгоритми и кратки формати, тежките китари си вършеха работата по старомодния начин – с албуми, концерти, скандали, завръщания и нови имена, които отказват да чакат разрешение. Големите банди не стояха на едно място. 2025 донесе нови издания от утвърдени имена, които доказаха, че възрастта не е присъда, а опит. Някои албуми звучаха като логично продължение на кариери, градени десетилетия наред. Други изненадаха с по-суров или по-експериментален подход, сякаш музикантите най-сетне си позволиха да не мислят за очакванията на публиката. Турнетата отново бяха мащабни, с пълни зали и фестивали, които напомниха защо живата музика няма заместител, независимо колко добри са записите. В същото време 2025 беше силна година за по-младите групи. Метълкорът и хардкорът продължиха ...
