MASTODON – “Emperor Of Sand“ (2017)

Когато METALLICA издават 7-мия си студиен албум “ReLoad“ през 1997-ма година, на калифорнийците вече се гледа като на класическа група със солиден стаж, която обаче е прехвърлила творческия си зенит и се е устремила към комерсиалните плитчини на радиофоничния хард рок. Двадесет години след “ReLoad“ (о, боже, “ReLoad“ е на 20 години!!!), MASTODON също издават своя седми албум и на шайката от Атланта също се гледа като на вече класическа група, с тази разлика, че музиката ѝ все още удря силно като зенитно оръдие.

 Лесно може да сбъркате обложката на “Emperor Of Sand“ с такава на игра от поредицата Mortal Kombat – огньове, пустош и профил на могъщ герой ала Шао Кан (освен това една от песните се казва “Scorpion Breath“, хах). Което всъщност е и част от цялостната метафора на лирическото съдържание на албума – за смъртта и борбата за оцеляване в състояние на тежка нелечима болест и как това афектира семейно-приятелския кръг.
 Албумът иначе започва с вихрения груув на “Sultan’s Curse“, но по-нататък в парчето се загатва за цялата прогресив атмосфера – определени китарни партии (тук, а и не само в него) напомнят на канадците Propagandhi. Стоунърското и пънкарливо “Show Yourself“ си бие отвсякъде на хитсингъл – инструменталът и вокалите на барабаниста Brann Dailor на куплета са като излезли от студиото на QUEENS OF THE STONE AGE.
 Мазните слъдж рифове на “Steambreather“ се разтапят в мелодия от вокали, докато “Roots Remain“ се усеща по-тежко отколкото звучи реално – вокалите на Troy Sanders звучат апокалиптично на фона на тътена отзад, но крайно лиричните интро, бридж и аутро уравновесяват ситуацията, което превръща песента в един петминутен шедьовър. Освен това – ебати солото на Brent Hinds.



 MASTODON са се потрудили доста всяка песен да има своя собствена харизма, което изисква не само труд, но и талант. Бандата прескача от стил в стил – прогресив, слъдж, стоунър метъл, алтърнатив рок, мелодичен дет и дори по-комерсиален модерен хеви метъл ала GHOST като например в “Clandestiny“, където дори идиотските роботски вокали звучат свежо.
 Предпоследните две парчета “Andromeda“ и “Scorpion Breath“ се абсорбират около жестоки рифове, полиритмични барабани и гост вокали – съответно от певците на BRUTAL TRUTH и NEUROSIS. Мелодичният бридж на “Scorpion Breath“ е абсолютно величествен, което само затвърждава впечатлението, че MASTODON наистина не са загубили нищо с олекотяването си в последните години. И ако това не е достатъчно доказателство, то с финалното епично шестминутно “Jaguar God“ всички съмнения за това трябва да отпаднат. Баладичното интро и галопиращият метъл по средата му контрастират ярко, което всъщност е и цялата фабула на “Emperor Of Sand“. Ушевадно и продуцентът Brandon O’Brien (PEARL JAM, BRUCE SPRINGSTEEN, THE OFFSPRING, STONE TEMPLE PILOTS, KORN и други) си е свършил работата, да изкара мелодичните части на по-преден план.
 Албумът преминава в през много фази, но нито за миг не доскучава и държи слушателя в нещо средно между напрежение и еуфория. Ако си фен на метъл заради хедбенгинга – няма страшно, има много песни, където ще мяташ грива. Има обаче и интелигенто конструирани надграждания и обичайното тройно вокално разнообразие, което превръща “Emperor Of Sand“ в един от големите кандидати за албум на годината.


Препоръчителни песни: “Show Yourself“, “Roots Remain“, “Andromeda“, “Scorpion Breath“, “Jaguar God“

 Оценка: 9/10